Прилагане на правото на ЕС

Правото на ЕС и неговото прилагане

Регламентите и решенията автоматично стават задължителни в целия ЕС на датата на тяхното прилагане. Може обаче да са нужни промени в националното законодателство и може да е необходимо прилагането им от националните агенции или регулаторни органи.

Директивите, от друга страна, трябва да бъдат включени от държавите от Съюза в тяхното национално законодателство.
Всяка директива съдържа краен срок, до който страните от ЕС трябва да включат нейните разпоредби в националното си законодателство и да информират Комисията за това.

Можете да научите повече, като посетите специалния раздел относно видовете законодателство на ЕС

Държавите от ЕС прилагат, а Комисията подкрепя

Държавите членки играят ключова роля за гарантиране на правилното и навременно прилагане на правото на ЕС. Това е от съществено значение, за да могат гражданите и предприятията да се възползват оптимално от договорените правила.

Комисията подкрепя това, като предоставя онлайн информация, организира заседания на експертни групи и изготвя стратегии за изпълнение и документи с насоки (например под формата на „Често задавани въпроси“, публикувани онлайн). Издадените от Комисията насоки служат на държавите членки по време на процеса на транспониране на директивите и прилагането на регламентите, които обикновено започват веднага след приемането на даден акт.

Комисията наблюдава

Комисията е длъжна да гарантира, че всички страни от ЕС прилагат правото на ЕС по правилен начин. В тази си роля Комисията е наричана „пазител на договорите“.

Затова Комисията предприема мерки, ако държава от ЕС:

• не включи изцяло дадена директива в националното си законодателство до определения краен срок
• не е приложила правото на ЕС по правилен начин

В съобщението от 2016 г. Право на ЕС: по-добри резултати чрез по-добро прилагане се обяснява как Комисията гарантира изпълнението и прилагането на законодателството на ЕС в полза на гражданите, потребителите и предприятията. В него се определят стратегически подход и приоритети за действията на Комисията по правоприлагане.

В съобщението от 2022 г. Осигуряване на съблюдаването на правото на ЕС за Европа, която постига резултати се представя разнообразието от инструменти, които Комисията използва, за да гарантира, че правото на ЕС се прилага правилно във всички случаи, за да постигне основната си цел: гражданите и предприятията да се възползват възможно най-бързо от общоприетите правила в целия ЕС. Като се започне от превенцията и се стигне до санкциите, в съобщението се посочва как Комисията е задълбочила и развила работата си по правоприлагането, за да гарантира, че правата на европейците се зачитат еднакво, независимо от това къде живеят в ЕС.

По-добро регулиране: защо и как

Транспониране на директиви

Директивите трябва да бъдат включени в националното законодателство на държавите членки. Всяка директива съдържа краен срок за транспониране. До тази дата страните от ЕС трябва да изпратят на Комисията текста на националните мерки за изпълнение, чрез които разпоредбите на директивата се включват в тяхното законодателство. 

Закъсненията при транспонирането на правото на ЕС не позволяват на гражданите и дружествата да извличат ползи от законите, създават несигурност относно това кои са приложимите разпоредби и оказват отрицателно въздействие върху функционирането на вътрешния пазар на ЕС.

Национални мерки за изпълнение — как да ги намерите в EUR-Lex

Комисията проверява дали тези национални мерки за транспониране са пълни и дали отговарят на целите, определени в директивата.

Ако това не е така, Комисията открива процедура за нарушение поради липса на уведомяване. Комисията може също така да започне производство за установяване на нарушение в случай на неправилно транспониране на директиви.

Комисията разследва

В някои случаи, когато Комисията установи възможно нарушение на правото на ЕС, тя може да реши да използва диалог, предшестващ образуването на производство за установяване на нарушение, вместо да започне направо производство за установяване на нарушение.

Това е инструмент, който може да се използва, когато има вероятност това да доведе до по-бързо привеждане в съответствие, отколкото официално производство за установяване на нарушение. Така Комисията има възможност да разрешава редица случаи, без да е необходимо да преминава към производство за установяване на нарушение. Такъв може да бъде случаят например, ако разглежданите въпроси са от техническо естество. Този инструмент може да се окаже полезен и в случаите, когато Комисията иска да събере фактическа или правна информация, необходима за извършване на нейната оценка. Той не се използва, когато нарушението на правото на ЕС е ясно доказано, очевидно или признато по собствена инициатива, нито се използва за по-чувствителни въпроси, при които има по-малка вероятност обсъжданията на техническо равнище да доведат до успешен резултат.

Когато страните не прилагат правото на ЕС

Ако национални органи не прилагат правилно законите на ЕС, Комисията може да започне официално производство за установяване на нарушение срещу въпросната държава. Ако и тогава въпросът не може да бъде решен, Комисията може да отнесе случая до Съда на Европейския съюз. В някои случаи Комисията може да поиска от Съда да наложи финансови санкции на съответната държава членка.

Основната цел на производството за установяване на нарушение е да се гарантира, че държавите членки прилагат правото на ЕС в общ интерес. Поради това фокусът е насочен към системни проблеми, засягащи много хора или предприятия. В редки случаи на евентуално неправилно прилагане на правото на ЕС проблемите могат да бъдат решени най-добре чрез националната система за правна защита.

Производство за установяване на нарушение и финансови санкции