Лен

Производство на лен в ЕС

Ленът, известен още като ленено семе, е култура, отглеждана в Европейския съюз за своите семена и влакно. Той е устойчив източник на суровина за множество промишлени отрасли, като например текстилната и хранително-вкусовата промишленост, както и за различни сектори на биоикономиката. Отглеждането на лен в ЕС е съсредоточено предимно в Западна и Северна Европа, като водещите производители са Франция, Белгия и Нидерландия.

През последното десетилетие размерът на площите за отглеждане на лен в ЕС нарасна значително, главно поради пазарните условия. От 2014 г. до 2024 г. общата площ за отглеждане на влакнодаен лен в ЕС се е разраснала повече от двойно — от 80 000 хектара (ha) на 182 000 ha.

Отглеждане на лен и преработка на влакна

Отглеждане

Ленът обикновено се засява в началото на пролетта, през март и април. Това е сравнително бързо растяща култура с вегетационен период от около 100 дни в ЕС — в зависимост от географската ширина. Растението достига височина от около един метър. След кратък период на цъфтеж ленът се събира, като се изтръгва цялото стъбло, вместо да се коси. Чрез тази техника се гарантира дължината на влакната, която е от съществено значение за текстилното производство.

Отопяване

След изтръгването на стъблата те внимателно се поставят на полето в редове от снопове и се оставят там няколко седмици, за да се разградят по естествен начин, като се обръщат редовно. Този процес се нарича отопяване и целта му е да се разгради пектинът, който държи влакната и дървесната част на стъблото заедно.

Швинговане

Отопяването позволява да се извлече дългото влакно от стъблото. Отопените стъбла се преработват допълнително чрез швинговане. Дървесната част на стъблото се раздробяват механично, за да се извлекат влакната. По време на този процес всички части на растенията (дълги влакна, къси влакна, семена, паздер, стружки, прах) се отделят и събират за по-нататъшна преработка.

Използване на лен

Ленът и неговите производни продукти се използват в различни отрасли и допринасят за биоикономиката.

Ленът в ОСП

В рамките на общата селскостопанска политика (ОСП) земеделските стопани, които отглеждат лен, отговарят на условията за директни плащания. Държавите от ЕС могат да решат да предоставят допълнително подпомагане, като разработят екосхеми, които да са от полза при отглеждането на лен, или под формата на обвързано с производството подпомагане на доходите. За програмния период 2023—2027 г. Полша предлага този вид обвързано с производството подпомагане на производителите на лен.

Държавите от ЕС трябва да споделят с Комисията пазарни данни за цените на продуктите и производството на лен. Комисията използва тази информация за целите на мониторинга, анализа и управлението на пазара.

В случай на смущения на пазара Комисията може да предостави помощ за частно складиране на ленени влакна, за да стабилизира пазарите и да гарантира справедлив стандарт на живот за селскостопанската общност (член 17 от Регламент (ЕС) № 1308/2013).

Принос на лена за устойчивото селско стопанство

• Екологични предимства: ленът се вписва в добрите и устойчиви селскостопански практики. Той има ниски нужди от торене, подхранва се от дъжда и следва да се отглежда на ротационен принцип на интервали от 6 до 7 години. Тази култура подобрява структурата на почвата благодарение на корените и ограниченото изтощаване на почвите и оказва по-слабо въздействие върху биологичното разнообразие в сравнение с други често срещани полски култури.
• Социални предимства: най-вече производството и първичната преработка на лена осигуряват работни места в селските райони. Преденето и тъкането се извършват главно в трети държави, но капацитетът за обработка в ЕС отново нараства, което увеличава възможностите за заетост в селските райони.
• Икономически предимства: отглеждането на лен допринася за жизнеспособността на доходите на земеделските стопани и осигурява ценни ресурси за биоикономиката.